No tags yet.
Всяка година очакваме с нетърпение последния учебен ден. Предстои лятната ваканция, вълнуваме се от предстоящите емоции, които тя ще ни поднесе, но се вълнуваме и от равносметката, която трябва да направим. Справихме ли се? Издържахме ли на динамиката в своите английски делници и български съботи, когато тридесет и шест седмици поред бяхме и британци , и българи, за да успеем да достигнем до 22 юни 2019 година ? Безспорно, отговорът е положителен. Когато човек е млад, той става любимец на успеха. Доказват го усмихнатите лица на нашите гимназисти, удовлетворени от постигнатото чрез постоянство, любознателност и любов към България. Именно тази любов ги води и днес към празника, посветен на самите тях. Класната стая се изпълва с енергията им и в очите им се чете очакване. Само ако у дома, в Родината, знаеха с какви Радини вълнения се раздават дипломите в Лондон!
Имам обичай да казвам на всеки от моите гимназисти какво качество най-много ценя у него, а после да разкажа пред всички случка от изтеклата учебна година, в която тя или той са главните герои в общото чудо да бъдем заедно , въпреки разстоянията и трудностите на чуждоезичното ежедневие. Никога не забравям очите им в тези моменти – горящи, очакващи, доверчиви, пълни с надежда , очи. Защото спонтанно изговарям пред озарената им аудитория всички техни култови реплики, които са ни разсмели или замислили в различните епизоди на преживяното заедно. Сякаш сме участвали във филм, който току що е завършил и никак, ама никак не ни се тръгва , защото сме го създали, преживели, режисирали, поправяли и монтирали сами. Кадър по кадър, наши си, неповторими незабравимости. Никога не пропускам да благодаря на децата за това. Искам да разберат, че думата „герой“ не означава само главно действащо лице в литературата , а се изпълва и с реално съдържание, когато си един малък българин, изправен пред предизвикателството да говориш, учиш, мислиш и сънуваш на два езика, да пътуваш в дъжд и вятър, за да отидеш на българско училище в събота, да се мотивираш да възприемеш и уважаваш своето, наред с удобното и толкова регламентирано, чуждо. Това, според мен, за едни учител на български деца в чужбина, би трябвало да е най-важният изпит – желанието , стремежът да останеш винаги духом у дома, в България. Постигнахме го и тази година. Още една обща диплома с „Отличен“ по обългаряване. Значи много, изисква още повече и стимулира за пълно себеотдаване. Затова не се уморих да здрависам всеки един от завършилите гимназисти, да ги окуража, да им пожелая заслужено щастливо лято. Ние си знаем, че това не са клишета, а само малка репетиция преди раздялата, когато завършили нашето училище, те ще трябва да се справят и постигат успехите си сами. На български. На английски. А защо не и на двата езика ?
Разбира се, че имаше и много цветя, бонбони, снимки. Имаше и шеговити предложения да продължим още малко да учим, защото, какво ще правим сега в оставащите съботи на тооолкова дългата английска учебна година?
Какво ли ? Ами ще си спомняме и ще се гордеем с постигнатото , което в равносметка изглежда така :
Първа награда в конкурса на Държавната агенция за българите в чужбина, „Стефан Гечев“ за Васил Гълъбов от 12 клас , за стихотворението „Аз пред теб коленича“ ;
Първа награда в конкурса „Велики Преслав, история на един народ“ за Йоанна Банкова, 11 клас, за есето „Три истински истории за Велики Преслав“;
Първа награда в конкурса за рисунка „България в моите мечти“ за Виолета Колева, 11 клас;
Награда за Катрин Халачева , 10 клас , за стихотворението „Цар Симеон“ в конкурса „Велики Преслав, история на един народ“;
Награда за Борис Калчев, 9 клас, за есето „Ремонт на спомени“ в конкурса „Велики Преслав, история на един народ“;
Награда за Тони Гълъбова, 12 клас за стихотворението „Симеон Велики“ в конкурса „Велики Преслав, история на един народ“;
И още, две постановки на ученическата ни пиеса „Пейката“, която тръгна по свой творчески път от нашата гимназия миналата година на 24 май, а тази година беше играна в две други български училища в Лондон и Солун;
Нова пиеса „Преди концерта“ по мотиви от разказа на Чудомир „Фрос Мувитон“, представена на празника на Светите братя Кирил и Методий с талантливата актьорска игра на Йоанна Ивайлова ,11 клас, Катрин Халачева, 10 клас, Ива Александрова, 9 клас и Борис Калчев, 9 клас.
Първи незабравим абитуриентски бал на нашите дванадесетокласници … и най – голямата награда за мен, тяхната учителка – завръщането на вече завършили в предишни години наши ученици. Именно на този ден, 22 юни. Беше много слънчево и топло. Лондон можеше да ги изкуши с хилядите си атракции. Но те се върнаха при нас. Яна Стоянова даже дойде от България, пак в България. Нейната , лондонска България, която я прегръщаше всяка събота в тази класна стая, говореше и на нашия език, очакваше я и отново я посрещна с новите си, усмихнати лица. Нашите деца ! Нашата най-голяма надежда и награда за труда ни.
Докато се снимахме навън, лондонското слънце сякаш ни поздравяваше след отминалите мрачни и дъждовни дни. Учебната година завърши ! Урожайна, много щастлива учебна година. След ваканцията започваме отначало. Какво по-хубаво от това ? Доскоро, училище ! Да живее новата учебна година !
Здравка Владова – Момчева, преподавател по БЕЛ в гимназията на , БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон
