Един разказ с неочакван край

Класна работа на Янко Янков, ученик от 10 клас, Българско училище към Посолството, Лондон

Разказ по зададено начало

Последният човек на земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука...

Отначало той не можа да повярва, че това се случва, защото беше сам от толкова дълго време. Всичко това му се стори доста странно, след като осъзна, че запустялата къща, която той наричаше дом, нямаше дори и врата ...

Въпреки това усмивка озари лицето му . Заприлича на малко дете. Беше забравил, че това му се случва за десети път днес. Той скочи и изтича към разбития външен вход . Почувства се разочарован, че не намери никого. Обвини се, че се е забавил прекалено дълго, но все се надяваше, че който го е потърсил ще се върне пак. Остана нащрек през целия ден и всеки път, когато почукването се повтаряше, той хаотично се втурваше към вратата.

Отдавна беше спрял да си задава въпроси, като защо точно той и каква е причината да бъде сам ? За него беше важно само този, който е почукал, да се върне пак.

Самотата никога не го изчака да и отвори. Защото те вече бяха заедно от години ...

 

Аз съм българка, която живее в чужбина. Гордея се с националната си идентичност и винаги разказвам с желание на познатите си за България – за нейната древна история, за прекрасната и природа, за българския фолклор. Запознавам ги със символите на българщин

От две години живея в Лондон. Проблемът, който ме тревожи обаче, е от България. Така или иначе, аз прекарвам повече от месец всяка година в София. И се чувствам добре. Домът ми е в тих и красив квартал ,Княжево, който се намира в подножието на планината Витоша. Планината се вижда цялата – прекрасна и през зимата, и през лятото. Изобщо, България е раят на света. Какво обаче ми създава единственото неприятно усещане у дома? Проблемът с бездомните кучета. Сериозен проблем, който от години умните глави не могат да решат.

Read more...

Непреходните символи на България: национални съкровища с универсално значение

Непреходните символи на България: национални съкровища с универсално значение

(есе)

 

Всеки човек има своя родина – това е мястото, където е роден, началото на житейския му път. Създава се в него чувсво за национална принадлежност и се формира самосъзнание за обич и почит към всичко родно – език, минало, култура, обичаи и традиции. Те самоотвержено са защитавани и пазени от поколения българи.

Read more...